шийна остеохондроза

Шийна остеохондроза

Д-р Искра Трайкова
Гръбначният стълб е основният орган на опорно-двигателния апарат. Изпълнява две основни функции. От една страна е орган за опора и движение, а от друга - защита на гръбначния мозък.
Проблемът за шийната остеохондроза е много актуален. По честота шийната остеохондроза заема второ място след поясната и засяга най-работоспособната възраст. Дегенеративните изменения в дисковете най-често засягат най-подвижните долни шийни прешлени на гръбначния стълб (С5, С6, С7), където е особено увеличено натоварването.
Телата на шийните прешлени са малки и са съединени помежду си с дискове не по цялото протежение. Поради това, натоварването, падащо се върху шийните дискове е по-голямо отколкото в другите отдели на гръбначния стълб.
Страничните отдели на горните повърхности на прешленните тела са разположени над останалата част на тялото. Тези издигнати краища се наричат унковертебрални израстъци. Те обхващат долно-страничните ъгли на по-високо лежащите прешлени и образуват истинска става ? унковертебрална става, тъй като тяхната повърхност е покрита с хрущял, а встрани ставата е покрита с капсула. Определено значение има обстоятелството, че предномедиалната стена на междупрешленния отвор е не диск, а унковертебрална става.
При остеохондрозата разрастването на остеофити в ставата нерядко стеснява това отвърстие и може да бъде притиснат нервния сноп.

В шийния отдел за разлика от другите отдели на гръбначния стълб коренчетата вървят не отвесно, а под прав ъгъл към гръбначния мозък. Това води до ограничаване на тяхната подвижност, към опъване, триене и голяма ранимост при остеохондрозата. Поради голямата плътност на срединният отдел на задната надлъжна връзка задните хернии в шийния отдел се срещат рядко. Не е изключено опъването и компресията на нерва или ганглия от остеофити на унковертебралните израстъци и костните разраствания по предния и страничния край на прешленните тела.
Друг фактор, предизвикващ компресия, е сплескването на диска, което води до намаление на вертикалния и хоризонталния диаметър на междупрешленните отвърстия. При това, за разтоварването на нервните образувания се появява рефлексно засилване на лордозата, нейното изправяне или даже местна кифоза.
Изглаждането на лордозата като компенсаторен рефлекс от своя страна води до нарушаване на статиката на шийния отдел на гръбначния мозък и до симптоми на нестабилност в дадения отдел. Този патологичен рефлекс може да бъде разширен за сметка на фиксирането между телата на прешлените. Такава относителна фиксация във вид на фиброзна анкилоза нерядко се среща във възрастта над 50-60 години. По този начин може да се обясни липсата на клинични прояви при изразена рентгенографска картина на остеохондроза при възрастни.

От шийна остеохондроза боледуват предимно хора, професиите, на които са свързани с еднообразни и чести движения на главата (машинописки, шлосери, стругари, шофьори). Движенията нерядко са придружени от болка и хрущене, а тяхната амплитуда е ограничена, недовеждаща до пълна неподвижност.
   
Рентгенологичните признаци на шийната остеохондроза са :
1.   Калциране на излязлото пулпозно ядро на диска;
2.   Намаление на височината на диска;
3.   Субхондрална склероза;
4.   Остеофити на предните и задни повърхности на телата;
5.   Деформация на унковертебралните израстъци;
6.   Деформация на ставните израстъци;
7.   Сублуксация на прешленните тела;
8.   Изменение в статиката на гръбначния стълб.

В началния стадий на остеохондрозата височината на диска не се изменя. По-късно, с увеличаване на разкъсванията във фиброзния пръстен и разстройството на неговата прикрепваща функция се появяват патологична подвижност, сублуксации, снижение на височината на междупрешленното пространство.

Едновременната дегенерация на хиалиновите пластинки и увеличението на функционалното натоварване водят до склероза на тези пластинки, образуване на костни остеофити и разраствания на унковертебралните израстъци ? ункоартроза.

При шийна остеохондроза стеснението на гръбначния канал може да стигне критичния предел, което води нерядко до компресия на гръбначния мозък с клиничната картина на миелопатия. При шийната остеохондроза на първо място изпъкват невродистрофичните и съдови разстройства. Не са редки гръбначно-мозъчните синдроми, свързани с разстройство на кръвообръщението или компресия на гръбначния мозък.
Патогенезата на коренчевите синдроми е свързана със странична коренчева компресия от костни разраствания. Намалението на височината даже на един диск води до снижение на целия шиен отдел на гръбнака и към развитието на полирадикулитен синдром.

Най-често се срещат пораженията на две, три долни шийни коренчета, където гръбначният стълб е най-подвижен. Причината за полирадикулитния синдром се крие в реактивния възпалителен процес в съседните дискове.


Коренчевите синдроми, характерни за пораженията на:

Диск С2-С3 (С3 коренче) са болки в областта на шията, усещане за подутина на езика, затруднения при хранене.

Диск С3-С4 (С4 коренче) - болки в областта на горната част на раменния пояс, атрофия на задните мускули на шията, болка в областта на сърцето.

Диск С4-С5 (С5 коренче) - болки в шията с ирадиация от типа рамо - лопатков синдром в областта на рамото и мишницата, слабост на делтовидните мускули, хипестезия по външната повърхност на мишницата.

Диск С5-С6 (С6 коренче) ? болка в ръката, разпространяваща се по външната повърхност на мишницата и предмишницата към първи и втори пръст, хипестезия в тези зони. Хипотрофия и отслабване на рефлекса на мускулус бицепс.

Диск С6-С7 (С7 коренче) - болка по външната и задна повърхност на мишницата и предмишницата и към трети пръст ? хипестезия в тази зона, хипотрофия и отслабване на рефлекса на мускулус трицепс.

Диск С7-Т1 (С8 коренче) - болка по вътрешната повърхност на мишницата и предмишницата и към 4-ти и 5-ти пръст, хипестезия в тези зони, хипотрофия на междукостните мускули, мускулус абдуктор полицис и мускулус флексор полицис, отслабване на стилорадиалния рефлекс, болезненост в точките на Ерб.

Водещият и постоянен синдром на коренчевата компресия е болката. Тя има остър режещ характер и е придружена от усет на протичане на ел. ток. Болките се разпространяват отгоре надолу от раменната област в областта на мишницата, предмишницата и пръстите. Често се придружават от парестезии.
Болките се усилват при кашляне, кихане, напъване и наклон на главата към здравата страна и при хиперекстензия.
Рентгенографските изследвания на болните с коренчев синдром показват, че на фона на остеоходрозата преобладават проявите на стеснение на междупрешленните отвори. Нивото на рентгенографските изменения съвпада с нивото на клиничните разстройства. Това потвърждава, че коренчевият синдром е последица от остеохондрозата. При полирадикулитен синдром на рентгенограмите нерядко има поражения само на нивото на един диск, което е възможно при реактивни възпаления.

Спинални синдроми

Компресия на гръбначния мозък може да бъде предизвикана не само от херния, но и от реактивни костни разраствания на прешленните тела от типа на остеофитите. Гръбначно-мозъчните синдроми, предизвикани от остеохонроза носят името дискогенна миелопатия. Сами по себе си остеофитите рядко предизвикват клиника на миелопатия. Добавъчен фактор е стеснението на сагиталния диаметър на гръбначния канал. От другите придружаващи фактори трябва да се отбележи епидуритът, придружен от венозен ликворен застой. Гръбначно-мозъчните синдроми са възможни не само за сметка на механична компресия, върху гръбначния мозък но и на основата на нарушаване на неговото кръвообръщение (исхемична миелопатия). Последната се предизвиква от притискането (обикновено от остеофити) на предната спинална, гръбначната и други артерии. Най-често страдат хората в напреднала възраст. Гръбначно-мозъчните синдроми при дискогенна миелопатия много наподобяват латералната амиотрофична склероза, сирингомиелията и екстрамедуларните тумори. Основният синдром на миелопатията са двигателните разстройства, най-често спастична пареза на долните крайници. Коренчеви разстройства липсват. Болните се оплакват от изтръпване (парестезии) и болки в долните крайници. Постепенно се развива слабост, атрофия и хипотония в мускулите на ръката, появяват се фиблилерни потрепвания. Появява се хипестезия, разположена 5-6 сегмента по-ниско от нивото на поражение. Функцията на тазовите органи нерядко се разстройва, появяват се императивни позиви или задръжка на урината, разстройства в половата сфера. Болките в ръцете и краката за разлика от коренчевите не се усилват при кашляне и кихане. Ликворен блок има рядко. Заболяването за разлика от амиотрофичната склероза прогресира бавно (10-15 години). Лечението на шийната остеохондроза има актуално значение. То трябва да бъде насочено към следното:
1.   Осигуряване на покой и прекратяване на натоварването на гръбначния стълб.
2.   Борба с болковия синдром.
3.   Борба с контрактурата на мускулатурата.
4.   Борба с реактивните изменения в нервните елементи и други меки тъкани.
В периода на изостряне на оплакванията е необходим максимален покой в шийния отдел на гръбначния стълб. Покоят осигурява разтоварване на засегнатия сегмент, намаляване на вътредисковото налягане и травмиране на коренчетата, явяващи се при различни движения и намаление на реактивния оток. Болният се поставя на твърдо легло. Дългото стоене с разгъната шия не се препоръчва. За имобилизация се използва ортопедична яка. Физиотерапията е най-разпространеният метод за лечение на шийната остеохондроза.

Лечението на шийната остеохондроза  започва със специализиран неврологичен преглед и компютърни изследвания ? ЕМГ (ектромиография) и ЕНГ (електроневрография), които установяват състоянието на мускулите, нервните коренчета и скоростта на провеждане на нервните импулси по хода на нерва.
Добри резултати дава комбинацията на класическата терапия с модерната лазерна физиотерапия, при което се овладява бързо болката, премахва се възпалителният процес и се постига дълготраен лечебен ефект.